Page 137 - 13 конкурс кубрат

преди мен.
Докторът се върти между паравана и прозореца. Явно се чуди как да се
снабди с хляб.

- Би ли ми купила в хлебарницата отсреща един типов, пък после първа ще
те взема - предлага лекарят.

И бабичката отново тропа с бастунчето, този път по-припряно, да не я
превари някой. То кой ли ще дойде, ама все пак....

Втори път чука и без да чака отговор, влиза и подава хляба. Вътре вече има
друга пациентка, която междувременно споделя с доктора своите болежки.
- Ама как така ще паднеш в реката? Свят ли ти се зави или се подхлъзна? -

учудено пита докторът.
- Пръсках градината с препарат и като се наведох да се измия ми притъмня
и реката ме понесе. После от пожарната са ме извадили, ама това не помня.

- Та с какво пръска? - с неприкрито недоверие пита докторът.

- Има едно викат му “Мопасан”.
- Знам го - усмихва се той и леко намигва на старата жена.

- А какво взимаш за кръвното?
- По-рано едно, не му помня името, ама не ми действаше. Сега взимам

друго, ох, как беше? А, сетих се - “Дунапрен”. Всяка сутрин си го взимам и съм
по-добре.
Докторът вече бърза да обядва. Двата талона за днес го устройват и той губи
търпение.

Погледът му е разсеян, а умът му прескача зад паравана.

- Довиждане - казва той и на двете си пациентки. Ако има нещо, пак се
обадете. Тук съм от осем до осемнадесет всеки ден, без събота и неделя.
Последната врата в дясно на втория етаж.

Той забравя, че не е прегледал първата пациентка и тя смутено излиза. Тя
не помни защо е дошла и какво всъщност я боли най-силно - главата, жлъчката,
гърба или краката.

Жената с “Дунапрена” и “Мопасана” забързва към аптеката да си купи
нова доза от лекарството за високо кръвно.
А въпросният доктор вече сладко топи залци в кебапа, доволен, че все още
го търсят за преглед, че кабинетът му е в края, та миризмите на готвено спокойно

излитат навън.