Page 133 - 13 конкурс кубрат

ГРИШАТА
Гришата, шестдесет и кусур годишен вдовец все още се чудеше дали е по-
добре да си вдовец или да имаш жена край себе си. Приживе жена му го гьлчеше
безспир я за пиенето, я за пословичната му непохватност.

Останал сам преди няколко месеца, той се почувства напълно безпомощен.
Нито знаеше кое къде да търси в къщата, нито смогваше да се справи с
безкрайните домакински задължения. Ту оставаше без топла манджа, ту пък

нямаше изпрана и изгладена риза, панталоните му не бяха гладени сума ми ти
време, а чорапи не обичаше да пере.
Работата се трупаше ден след ден и той изпадна в душевен смут, стигащ до
тревожна паника.

- Рано е, мислеше си той - ама трябва да помисля за жена. То не е казано,
че веднага ще се заженя, ама да почна да търся поне.

И докато по-рано се чудеше как да се отърве поне за някой ден от жена си и
да се порадва на мъжка свобода, сега денонощно умуваше как ще си намери
другарка и помощница.

Един близък му похвали някаква своя сродница от далечно планинско селце.
Стара мома, около петдесет годишна, здрава, пъргава, баш за Гришата.

- Ходи, Гришка, огледай, виж, прецени, какво ти коства?
И Гришата десетина дни премисля, претегля за и против евентуална повторна
женитба. Не че имаше кой знае какви мераци да се радва на нова жена, ама и
сам не се живее. Запуснатата къща го плашеше и предаваше хаоса си в душата

му. Нито знаеше от къде да подхване работата, нито имаше представа за колко
време ще я свърши. В една безсънна нощ той взе окончателно решение да
потърси похвалената мома. Стана призори, извади от долапа хубаво стъклено
шише. Наля отлежала ракия, очисти кило орехи, почуди се две или три луканки
да сложи в чантата. На развиделяване се обръсна старателно, прехвърли кичур
коса по оплешивялото си теме, облече възтесен раиран костюм. Вратовръзка не
сложи, че беше сред лято, а имаше опасност да притесни момата с твърде

градската си външност.
Беше август, Малката Богородица по стар стил. Жега та се не трае, ама
Гришата жена ще избира.

Пътува четири часа. Пустош и пек, чак сърцето да ти се пръсне. Пребърсва се
Гришата, гледа вяло наоколо, душата му е смутена, неспокойна, свита на четири.
Един невидим глас го пита: “Къде бе, Гришка, къде по тия чукари? В града жена
няма ли?” И сам си отговаря: “Не ми е лесно сам, а пък може точно тук да ми е

скрит късметът.”
И пак го човъркат въпроси: “Каква ли ще тая мома? Как ли ще ме посрещне?
Ами ако ме изгони? Колко му е?”

Хем се колебае Григор, хем дава газ по стръмния планински път. Душа няма