Page 135 - 13 конкурс кубрат

- Ама аз си имам зъби, мои са си. А тия двата отпред са ми раздалечени по
рождение - сякаш се оправдаваше Гришата. После съобрази, че със зъби не се е
родил, но момата не разбра тази подробност, а втренчено гледаше зъбите му.
- Аз имам приятел зъболекар, той на празното място ще ми сложи изкуствен

зъб, ако се наложи.
Момата скептично врътна уста на дясно. Съмняваше се, че дефектът му ще се
оправи е един допълнителен зъб. После стрелна поглед изпитателно към голото

му теме, по което беше избила роса от жегата и от притеснение.
Гришата се обърка съвсем. Стоеше като на животински пазар, където
безцеремонно ти оглеждат козината, зъбите, копитата и килограмите.

Момата не се сети да го покани поне в двора на сянка. Отвътре проскубани
кокошки пригласяха на стопанката си: “Да... да... да. Не... не...не.”

Като стоеше пред плета, Гришата се чудеше как да постъпи. Момата явно не
го одобри, а и той не я хареса. Но мъжкото му самочувствие го глождеше
упорито, че трябва да си тръгне посрамен.

А Дона тържествуваше, че е показала достойнство на търсена мома от
градски кандидати за женитба. Ракията и орехите си останаха непокътнати,
момата недокосната. А на Гришата му остана надеждата да намери друга мома,
която да го оцени както трябва.

И пак си викаше, че е по-добре вдовец, отколкото посрамен жених. То пък
знае ли човек кое е по-добро.

ЕДИН ИЗОЛИРАН СЛУЧАЙ

Прясно измит болничен коридор. Приятен свеж аромат се мъчи да прогони
натрапчивата миризма на таскебап. По пейките пред кабинетите са насядали
омърлушени болни. Дете се дърпа от майка си и отказва да влезе през
отворената врата. Младата жена пребърсва чело, увещава го тихо и накрая
насила го натиква в кабинета. Пъпчив тинейджър разглежда списания и
подсмърча. Хремав е.

Приведена от старостта женица потраква с бастунче по мозайката и се сили
да стигне до края на коридора. Дълъг шлифер й пречи, а широките й обувки едва
не я спъват. Или са нейни отпреди двайсетина години, или са й дар от грижовна

дъщеря или внучка.
Тинейджърът откъсва поглед от списанието, на чиито страници дефилират
полуголи манекенки. Проследява с очи старицата до края на коридора. Всичките
тези хубавици от списанието след 50-60 години ще бъдат със същата походка
като тази бабка. Страхотно ще бъде, ако на някое дефиле до всяка манекенка се

тътри по едно нейно бъдеще копие с бастунче и подпетени обувки. Такива мисли
се въртяха в главата на хремавия тинейджър, обзет от завист и желание да унизи
красавиците, до които никога няма да се докосне.