Page 134 - 13 конкурс кубрат

да погледне наоколо, да усети, че и в тая пустош има прелест, че и в тишината и
безлюдието има божия мъдрост.
Като превали едно голо, заоблено чукарче, подобно на оплешивялото му
теме, той зърна селото в долчинката. Малко, ни село, ни махала, задрямало на

припек, бездушно гледа и небето и непознатия гостенин.
“Как ли ще я намеря?” - отново се вайка кандидат-женихът.

“Абе в такова село двайсетина къщи, я има друга Дона, я - не, пък и да има,
няма да е стара мома. Сигурно ще се зарадва от все сърце, че ще я измъкна от
тая дивотия, в град да заживее”.

Пред първата къща на припек дремеше превит от две старец. Бръмченето на
колата го накара едва да отвори мътно старческо око.

- Има ли тука някоя Дона, дядо? - провикна се от прозореца на колата
Григор.
Трябваше да минат няколко секунди, за да отговори пробуденият старец.

- На кого коня? - така му се беше причуло на човека и така попита.

Григор разбра, че с дядото няма да се разбере и бавно продължи по прашния
път. На оградата на следващата къща се беше подпряла слаба жена и любопитно
надничаше.

- Добър ден. Търся Дона, къде живее? - пак попита Гришата.
- Я сам Дона. Защо?

Гришата й хвърли бърз поглед. Слаба, черна, изсушена от слънцето “досущ
слънчогледово стъбло наесен”. Бяла забрадка като стряха закрива половината й
лице. Свила устни, леко изкривени встрани, изразяващи подигравка, почуда и
презрение едновременно.

Григор излезе от колата и малко объркано взе да й обяснява, кой е, кой го
праща и защо е дошъл. Жената издаваше някакви звуци, нещо като: “хм”, “ъ”,
“е”, “а”, “и”, изреди всички гласни, без да се разбере одобрява ли или не
намеренията на непознатия.

- Може да съм стара, ама съм на цена. - със самочувствие продума Дона. -
Не съм спала с мъж и за такъв че се оженим.

Като я гледаше Григор, чудеше се на претенциите й. Жена на 50, пък ерген
търси и то да не е спал с друга.

“Тая мома акъл има ли?”
“И зъбите да са му здрави!” - добави тя.

“Боже, рече си Гришата, тая кон ли избира или мъж?”
Като бобова питка на оградата, подпряна на двете си тънки, черни ръце като

изсъхнали клони, тя го оглеждаше оттука - оттам. Погледът й пълзи от главата до
петите му, устните й се люшнаха от ляво на дясно и обратно.