Page 136 - 13 конкурс кубрат

Присвила очи, бабичката уж чете работното време на доктора. Няма време
да вади очила. Страхливо почуква на вратата и чака. Никой не отваря, но се чуват
стъпки насам-натам.
Тя сяда на овехтелия, изтърбушен фотьойл и си повтаря наум оплакванията:

- Откъде да почна? Най-добре от снощната криза. Жлъчна ли е, какво е?
Болките в краката са от годините. То и свят ми се вие, ама да му казвам ли? А и
с дясното око почти не виждам. За болките в гърба ще си премълча.

Вратата на кабинета се отваря бавно и през нея надниква възрастен мъж,
почти неин набор. Без бяла престилка, с небръсната брада.

- Ти ли чукаш? Други има ли?

Старата жена е сама, но за всеки случай се оглежда.
Влиза притеснено в кабинета, а докторът се скрива зад завеса с неопределен
цвят. Сега вече миризмата на кебап плътно изпълва стаята. А жената преди
малко си мислеше, че наблизо има гостилница и през отворения прозорец иде
апетитната миризма.

Цяла сутрин посещава кабинети и лаборатории, гладна е, а и краката я
дърпат надолу. Поглежда къде да седне, но леглото е отрупано с вестници,
папки и някакви кутии.

Докторът трака нещо зад паравана, пуска чешма. Яденето прекипява и
кабинетът се изпълва с дим, който на талази пълзи под и над завесата.

- Абе, аз къде попаднах? Дали това е докторът - ядосва се жената. Ще
почакам още малко и ще си изляза.

Сякаш предусетил намеренията и, докторът дръпва завесата на паравана и
се поява като комедиен актьор на камерна сцена. В едната ръка държи догаряща
цигара, а в другата - димяща лъжица. Духайки ястието да изстине, той дрезгаво
продумва:

- Аз ей сегичка, да изключа котлона и идвам.
Старата кимва с разбиране, преглътва сока в устата и продължава да чака.

- Няма как, трябва и да се яде. Като чакам по цял ден някой да ми донесе
талонче, няма кой да ми сготви. Откакто госпожата ми се помина..., тук намерих
спасение - оправдаваше се докторът.

Пациентката не знае какво да му отговори и не взема отношение. Все пак
лекар стои пред нея, не върви някак си да се отвори на приказка. Чака само да я
запита какво я води насам и да внимава да не изпусне многократно повтаряните
оплаквания.

- То ти може и да ме почакаш да хапна, че минава обяд, ама аз пък хляб не
взех. Ако тръгна да купувам, ще изпусна някое талонче. То и без друго рядко
идват при мен. Така е като ме натикаха в края на коридора. Младите взеха
първите кабинети, а болният докато стигне до мен, я се откаже, я някой го грабне