Page 139 - 13 конкурс кубрат

ЕТЮДИ ОТ МЯСТОТО НА РАЗИГРАВАНЕТО ИМ

Многолюдният поток от купувачи бавно, но сигурно намаляваше. Часовникът
ми показваше дванадесет и половина. Само след час стъргалото щеше да опустее и
ние, производителите продавачи, да потънем в разговори и смях, предизвикващи
учудените погледи на закъснелите, прибиращи се за обяд или отиващи някъде в
адската жега. Да, но не и днес. Неумолимите криволичения на непредсказуемостта
ни бяха подготвили изненади, които скоро щяха да огласят звуково и зрително
квартала и да разрежат сгъстената нега на августовския ден.
1
Първата изненада ни поднесе Дорито, съквартирантката ми по маса.
- Ууууу, я го виж нахалника откъде се измъква!
Проследих погледа й. И онемях – от отвращение, изненада, неистов страх.
На два метра от хранителния магазин в подблоковото пространство имаше
натрошени тротоарни плочки, сред които зееше отвор, чийто проход продължаваше
под плочките и явно още по-дълбоко. Сега от там се подаваше огромна глава в
пепелявосиво, с остри уши и дълги мустаци. Плъх. Да, огромен плъх, който плавно и
пъргаво изнесе тялото си от дупката, поогледа се и без никакво притеснение
побягна към масите на продавачите – към нас. Шмугна се под първата. Дорито
нададе писък, вдигна краката към себе си и го зачумосва. Маргото ни успокои, че
той често се появява и се разхожда, без да се страхува и без да чувства неудобство.
И докато се чудехме на смелостта му, Дора отнова изпищя.
- Погледни го, той е в храстите зад нас. Отвратителен е – заключи тя. – Как ще
обядвам сега?
- А ти защо се въртиш на всички страни? Явно го търсиш, за да му се насладиш
отново – отвърнах й аз, обръщайки се към храстите.
А от там, с огромна синя слива в уста, големият плъх ни наблюдаваше и в
мъничките му очички се четеше хитрина, високомерие и пренебрежение. Защото
той беше постоянният жител на тази територия, макар и под земята. Чувстваше я
като своя и не приемаше нас, пришълците, дошли да нарушат свободните му
разходки под масите в търсене на поредната порция храна.
Наблюдавал ни достатъчно, както и ние него, той пъргаво заподмята дългата
си опашка, махайки ни за довиждане, и с елегантни скокове в едно със синята слива
в уста изчезна под земята. Остави ни с отворени уста и огромни учудени очи.
2
- Добър ден! – мъжки глас ни върна към реалността. – Искам краставици – и
посегна към касетата с краставиците на Дора.
- Да, изберете си! Ето ви и торбичка – отговори дружката ми.
Но тъй като тя беше в оная половина на масата, която е плътно прилепена до
съседната, не можеше да достигне до клиентите си и да им помогне. Затова на
помощ на купувача се притекох аз. Имаше място откъм моята страна.
Краставиците бяха доста едри, някои дебели и криви. В старанието си да бъда
полезна като продавач консултант, аз се насочих към по-тънки и свежи, които доста
трудно се откриваха.
- Ето, тези може би ще ви харесат. Тази, която я държите, е малко крива –
рекох му с любезен тон.