Page 78 - 13 конкурс кубрат

Нашите мили деца

Фотографът Фотьо Шопов закъсняваше с пет минути за уговорената среща в Детска градина
„Малък сополанко“. Щеше да снима завършващите малчугани за албумчета.

Идеята тези шестгодишни деца да имат подобен албум му се струваше глупаво харчене на
родителски пари, но откакто фалира местния вестник и всички с профил във фейсбук станаха
репортери, за него това си беше прилично препитание.

Нещо повече. Използвайки сантименталността на всеки, който има малко дете, той вече бе
изградил монопол върху заснемането на всички скъпи спомени в Цъцорково. Даже основа
своя фирма с името „Спомени за вечността“, което будеше недоумение погребална агенция
ли е това или агенция за весели ритуали. Шопов беше умело нахален и адски самоуверен,
което му даваше ценно предимство пред по-скромните колеги и по този начин бе окупирал
нишата да снима деца за календари. Сесиите обикновено започваха в началото на ноември,
че да е пръв и да изпревари конкуренцията. Ако зависеше от него щеше да снима коледни
снимки още през юли.

После за 8-ми март предлагаше всевъзможни джунджурии – ключодържатели с лика на
хлапака, стенен часовник с лика на хлапака, магнитче за хладилник с лика на хлапака и
всякакви такива боклуци. Майките изпадаха в ужас, защото никоя не искаше да има за
четири години четири стенни часовника, но пък не искаха да изглеждат скръндзи в очите на
другите майки и учителките, затова гледаха да се ограничат до по-дребните оферти.

Госпожите от своя страна убеждаваха хората, че е хубаво да имат спомени, без да обясняват
на хората, че в крайна сметка вземаха двадесет процента от направения оборот на
фотографа.

- Да купите играчки на децата – казваше фотографа със заговорническо намигване, като
оставяше отстъпа.

- Именно – казваха учителките със съучастническо намигване, като вземат парите.

И двете страни знаеха, че това няма да стане.

През май месец идваше момента за албумчетата на четвърта група – бъдещите
първокласници.

Приближавайки се до сградата Фотьо Шопов се стресна от виковете идващи от стаите. В
съзнанието му изплуваха сцени от филм на ужасите, който бе гледал през уикенда и после
сънува кошмари няколко вечери по ред. За миг замръзна на място, като че ли се колебаеше
дали да продължи или да се върне. Мисълта за очакващите го пари и онзи обектив, който
искаше да си купи от 2 години увеличиха решителността му и той приближи към наскоро
боядисаната по проект двуетажна сграда.

Вътре сякаш бяха пуснали няколко телевизора на различни канали с увеличен на максимум
звук. Отличаваха се разговори на висок тон, рев, удари по плоскост, дрънчене на метални
съдове, музика и крясъци на деца и възрастни. В двора бездомни кучета бяха подгонили
една разгонена женска.