Page 79 - 13 конкурс кубрат

Входната врата на зверилникът беше заключен и Шопов трябваше да звънне. Почувства се
като пред прага на къщата на семейство Адамс.

На третото позвъняване му отключи кривокрака възрастна лелка от помощния персонал, от
чиито ръце капеше вода, явно тъкмо миеше съдовете след закуска.

- Вий ли сте фотаджията? – попита съвсем не на място служителката, при положение,
че Шопов държеше в фотоапарата в ръката си. Остана му навик от годините, когато
работеше за местния вестник. Беше винаги в бойна готовност да улови миг от
ежедневието и от това да направи новина. Много се дразнеше да му казват, че е
фотаджия. Той е фотограф и то с цели четири изложби в града. – Влизайти, тя гуспужата
ви чака, ама първо са събуйти, чи с убуфки ни дават вътре. Ей, на! И аз съм пу чехли.

Фотографът отвори вратата на стаята, където бяха четвърта група и мощни децибели едва не
пробиха тъпанчетата му, а гледката бе смайваща. От телевизора гърмеше анимационно
филмче, две деца дърпаха играчка кое да играе с нея, едно влачеше пълна с кутии количка
за кукли, три скачаха по масите за хранене, две блъскаха по детска йоника и се надпяваха, а
във всеки ъгъл имаше по едно ревящо. Госпожата от своя страна държеше с една ръка
някакво русо дете, докато с другата ръка го шамареше през задника с колкото сила има и
крещеше като обезумяла. Разрошената ѝ коса и изкривено от нерви лице можеше да уплаши
бясна мечка, но очевидно не и тези шестгодишни диванета.

- Добър ден! Дойдох за снимките – каза на висок тон Шопов, за да го чуе и привлече
вниманието на госпожа Лунгева, котя вдигна глава и се опита бързо да добие човешки
вид.

- Аре млъкнете малко, веее! – изрева тя. – Имаме гост. Как съм ви учила да се държите,
когато имаме гост?

От никъде не получи отговор.

- Здравейте и добре дошли! – каза Лунгева. – Тук е някаква лудница. Бе джунгла
отвсякъде. Влизайте и казвайте как да ги снимаме тия зверове недни. Мимеееее, лигло
мръсна, колко пъти ще ти казвам да оставиш и другите деца да си играят с тази кукла!
Да не я е купил баща ти!? Александре, ще ти начупя пръстите, ако още един път
хвърлиш топката към прозореца! Та, как мислите господин Шопов, откъде ще
започнем?
Фотьо стоеше като изумен и видимо се притесняваше как да отговори, защото както беше
набрала скорост учителката, можеше и той да отнесе някой шамар, затова тихо каза:

- Ами започвам да снимам едно по едно децата, вие малко им пооправете дрешките и
прическите, че в цената ми влиза само снимането, и накрая правим обща снимка, като
предлагам да е навън и да се вижда обновената сграда на градината.

- Ще ги оправя аз - каза през зъби Лунгева. - Ох, как ще ги оправя! Айде почваме по
азбучен ред, елате, бе тъпунгери! Знаете ли какво е азбучен ред? От де ще знаете като
не ме слушате никога! Стройте се и чакайте да ви дойде реда! Аз ще ви викам. Чу ли,
бе, Андрейчо или за теб трябва по няколко пъти да обяснявам? Какво като баща ти е
общински съветник? Пиян ли е бил като те е правил, че си толкоз тъп? – продължаваше
с диктатура и коментари учителката.