Page 80 - 13 конкурс кубрат

Първото дете бе момче с разбита устна и още незасъхнали сълзи по бузите си. Фотьо, който
бе снимал различни бедствия и катастрофи, трепна в незнание как да постъпи и дали да
натисне копчето на апарата. Бе, маймуна застанала - маймуна излязла, си каза той и започна
да снима без да коригира външния вид на децата.

Второто дете застана с раздърпана коса и развалени плитки, а едната му обувка липсваше.

- Няма оправия в тази държава – споделяше мисли учителката. Вече 32 години все с
това се занимавам и казвам ти – всяко следващо поколение е по-тъпо от предходното.
Само си късаме нервите тука. Назначиха една млада за колежка без стаж. Връзкарка
някаква. Освен да се гримира нищо друго не знае. Че не смее и да ги удари – не било
хуманно. Абе, кукло, ти ако не му завъртиш един шамар още за добре дошъл, как ще
те уважава?

- Така е – потвърди Шопов. Да се съгласява с всичко, което му говорят докато работи се
бе превърнало в негов рефлекс, макар че, ако го питаш с какво се е съгласил току-що
нямаше как да се сети.

Третото дете нямаше кой да го запаше и потника му висеше като престилка, но фотографа
виждаше само печалбата от снимките и друго не го интересуваше.

Четвъртото имаше леке на рокличката, явно покапало се докато закусва. Ще го оправя на
фотошопа, ако ми се занимава, рече си той и продължи да щрака.

- Тия двете са близначета. Те ще имат обща снимка, защото родителите им искат един
албум. Две деца, а един албум. Глупава работа, ама не можах да ги убедя.

Шопов много мразеше такива комбинации, защото приходите му намаляваха.

- Гледайте към мен – даде наставления човекът с апарата и натисна копчето.
Светкавицата блесна и той погледна на малкото екранче дали всичко е наред. Едното
бе мигнало и се налагаше да повторят кадъра. Докато вдигне глава, обаче, децата вече
бяха на диспенсера и се заливаха с вода. – Елате тук да ви снимам отново, деца! –
подвикна той.

При него дойдоха пет – две от вече сниманите и три, които прередиха останалите.
- Не вие, беее, тъпанари прости! – развика се отново Лунгева. – Вие нали вече се
снимахте? Какво киснете тука пак? Аре махайте се да не ви върна там, откъдето сте
излезли! А вие тримата се разкарайте, ще ви повикам като ви дойде реда! Ей, вие
двамата вода не сте ли виждали? Елате тука веднага, че на нищо не мязате на първата
снимка! Като маймуни сте.

Последваха няколко кадъра, че да може да се избере поне един, на който и двамата гледат
в обектива и с що-годе приемлива гримаса на лицата. Така се изреди цялата група, а
учителката не спря да сипе ругатни.

След индивидуалните снимки в стаята, беше време да излязат за сесията навън, за която
Фотьо хранеше напразни надежди, че ще е по-различно. С бойни писъци всички двадесет и
пет деца хукнаха като отвързани, като че ли сградата е в пламъци. Младата колежка тъкмо
се бе наспала и идваше с флегматична походка, а на лицето ѝ бе изписано пълно
отвращение, сякаш я водят в затвора.