Page 82 - 13 конкурс кубрат

Колежката на Лунгева реагира бързо. Със светкавичен рефлекс докопа двамата хулигани и
последва възпитателен бой с препоръки:

- Вие гледайте гъза на майките си, не моя! Ще станете същите тъпанари като бащите
си!

Добре, че Фотьо си носеше стограмка с домашна ракия, та си дръпна скришом, за да притъпи
психическите последици от цялата сцена.

След още петнадесет минути всички мълчаха и гледаха към чичкото с апарата.

- Надписа искаме да се хване, че е много важен – припомни Лунгева. – Той показва
нашето отношение към работата ни.

- Хваща се всичко, госпожа, оставете на мен! – увери Шопов, който с премрежен поглед
от ракийката, жегата и шума само гледаше да не отреже някой съществен елемент от
кадъра без да се интересува от всички детайли.

Седмица по-късно той достави албумите, взе си парите, с които щеше да ремонтира
съединителя на опелчето си, остави уговорените двадесет процента с намигване към
учителката.

Лунгева отвори кашончето и взе един от албумите и общата снимката на корицата събуди у
нея умиление към запечатания миг. Там бяха тя, младата колежка, старата лелка и двадесет
и петте изродчета, които като не мърдат и не вдигат шум от снимката изглеждаха толкова
нормални.

Над тях бе надписът: „Нашите мили деца са богатство и щастие!“